Светлин Русев

Със своя разпознаваем звук и изключителна виртуозност Светлин Русев продължава традицията на златната епоха на цигулковото изкуство. Като солист и камерен музикант, той развива и дългогодишна дейност като музикален ръководител на ансамбли и оркестри от цигулката. Огромният му репертоар се простира от най-взискателните предели на виртуозната цигулкова литература до бароковата и съвременната музика, като същевременно отразява както българските му музикални корени, така и голямата традиция на френско-белгийската цигулкова школа, наследена чрез образованието му във Франция.

Русев е солирал на Orchestre National de France, Orchestre Philharmonique de Radio France, Orchestre de la Suisse Romande, Orchestre Philharmonique Royal de Liège, Hamburger Symphoniker, Orquesta Sinfónica RTVE, Seoul Philharmonic Orchestra, Tokyo Philharmonic Orchestra, George Enescu Philharmonic Orchestra, Bogotá Philharmonic Orchestra, Indianapolis Symphony Orchestra и Kremerata Baltica, наред с други. Работил е с диригенти като Лионел Брангие, Пабло Гонсалес, Марек Яновски, Еманюел Кривин, Деляна Лазарова, Вахан Мардиросян, Йехуди Менухин, Джонатан Нот, Франсоа-Ксавие Рот, Денис Ръсел Дейвис, Емил Табаков, Юзо Тояма и Мюнг-Вун Чунг.

Ръководенето на ансамбли и оркестри от цигулката отдавна е съществена част от кариерата на Русев. От 2000 г. той ръководи различни ансамбли и оркестри в Европа и Азия. През 2022 г. е сред основателите на Going Home Project (GHP) – международен оркестър, който обединява корейски музиканти, живеещи и работещи по света, и музиканти, за които Корея се е превърнала във втори дом. Като музикален директор на GHP Русев ръководи оркестъра от цигулката, без диригент на пулта. Под неговото музикално ръководство GHP изпълнява всички симфонии и увертюри на Бетовен и цялото оркестрово творчество на Равел, а в момента осъществява мащабен двугодишен проект, включващ всички симфонии на Шостакович заедно с концерти от водещи композитори на XX век.

Камерната музика остава съществена част от музикалната му идентичност. В продължение на много години той свири в триото Roussev–Salque–Rozanova с виолончелиста Франсоа Салк и пианистката Елена Розанова. Дългогодишното му музикално партньорство с пианистката Йоръм Сон намира продължение и в звукозаписното студио, включително в албумите Midnight Bells и Love Music, издадени от Naïve през 2024 г.

Дискографията на Русев отразява както широтата на музикалните му интереси, така и постоянното изследване на собствените му музикални корени. Особено важно място в нея заема музиката на Панчо Владигеров, една от определящите фигури в българската музика. Русев посвещава албум на неговите произведения за цигулка и пиано, а Fire and Ice съчетава Първия му концерт за цигулка с Концерта за цигулка на Сибелиус, отразявайки дългогодишния стремеж на Русев да представя музиката му пред по-широка международна публика.

Връзката му с френско-белгийската цигулкова школа се проявява особено ярко в дългогодишното му изследване на музиката на Йожен Изаи. От De l’école franco-belge du violon през 2008 г. и Neiges d’antan през 2016 г. до Poème nocturne през 2025 г. Русев многократно се връща към Изаи, записвайки както солови, така и оркестрови произведения, сред които редица рядко изпълнявани творби.

Дискографията му включва също Испанска симфония на Лало, всички произведения за цигулка и оркестър на Чайковски, както и творби от Равел, Григ, Метнер, Франк Мартен и Хартман.

Роден в Русе, България, в семейство на цигулари, Русев започва да свири на цигулка на пет години и половина. На петнадесетгодишна възраст е приет в Парижката консерватория, където негови преподаватели са Деви Ерли и Жан-Жак Канторов. През 2001 г. печели Първа награда на първото издание на Международния музикален конкурс в Сендай, както и Наградата на публиката и Специалната награда за най-добро изпълнение на концерт от Бах, след като преди това е лауреат на големи международни конкурси, сред които Индианаполис и Лонг-Тибо. През 2008 г. се завръща в Парижката консерватория като един от най-младите професори в историята на институцията и продължава да преподава там и днес. От 2017 до 2022 г. преподава и в Женевската консерватория.

Русев заема особено място в музикалния живот на родната си България. Той е носител на званието „Музикант на годината“ на Българското национално радио, трикратен носител на „Кристална лира“, а през 2018 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. През 2019 г. получава „Почетен знак на президента“ на Република България за приноса си към изпълнителското изкуство.

През 2026 г. проектът му, в който изпълнява всичките шест сонати за соло цигулка на Изаи и всичките 24 каприза на Паганини на една сцена в рамките на един ден, е отличен като „Музикален проект на годината“ в националната анкета „Музикант на годината“ на Българското национално радио. През септември същата година получава наградата „Аполон Токсофорос“ на Празниците на изкуствата „Аполония“.

Русев е бил постоянен гост артист и артистичен директор на Софийската филхармония, както и артистичен съветник на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе.

Сезон 2026–27 подчертава забележителната широта на концертния репертоар на Русев. В България той изпълнява Концерта за цигулка на Сибелиус и Концерта за цигулка, ударни инструменти и смесен хор на Емил Табаковсъс Софийската филхармония в отделни концерти, а в рамките на една концертна вечер със Симфоничния оркестър на Българското национално радио – Концертите за цигулка № 1, 3 и 5 на Паганини. На Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в родния си Русе изпълнява Концерта за цигулка на Хачатурян с Фестивалния оркестър. В други концерти през сезона репертоарът му включва Концерт за цигулка № 1 на Шостакович с Държавния симфоничен оркестър на Измир, Poème на Шосон и Tzigane на Равел със Симфоничния оркестър на Тенерифе, Концерта за цигулка на Бетовен със Симфоничния оркестър на Мурсия и Концерта за цигулка на Рихард Щраус със Щутгартската филхармония. Той изнася и рецитали в Азия, включително в Корея, Япония и Хонконг, и е член на журито на Международния конкурс за цигулари в Индианаполис, един от водещите международни конкурси за цигулка в света.

Понастоящем Светлин Русев свири на цигулката Stradivarius „Baron Wittgenstein“ от 1716 г., предоставена му от Министерството на културата на Република България.